Експоненциалният растеж на възобновяемите енергийни източници и необходимостта от трансформиране на електрическата мобилност стимулират интереса към технологиите за съхранение на електрическа енергия от следващо поколение. В момента литиево-йонните батерии (LIB) са широко разпространени и обещаващи кандидати за бъдещи приложения. Тези батерии имат няколко предимства, като дълъг жизнен цикъл, висока плътност на мощността, ниско саморазреждане, висока гравиметрична и обемна енергия. Те обаче страдат от наличието на суровини и съответните високи разходи и опасения за безопасността.
Традиционно, анализите на хранителните вещества и води, разчитат на техники на мократа химия, като основно се използват колориметрични техники. Тези подходи, обаче, са бавни, трудоемки и често ненадеждни, включващи опасни реагенти, които значително повишават разходите, заради необходимостта от задължителното управление на отпадъците.